Ф.Бегбеде,Разкази под екстази
Телефонът ми се разтрепери.Кой може да го обвини?Навън беше -13 , вътре -15.Веднага след това започна да циври гласно , с някакъв бясен метъл , спомен от гимназията.Оставям преполовената цигара в препълнения пепелник и лениво се протягам да го утеша.
- Да ?
-Братле , в града съм , имам някво пиене , ако искаш мини през нас да се видим.
-Охо , там съм.Мятам един душ и тръгвам. - прозвучах доста по - ентусиазирано , отколкото се чувствах.
Влизам в банята и надувам горещата вода на макс.Косата ми не е подстригвана от 4-5 месеца.Отнема доста усилия да я приведа в някакъв ред , без каквато и да било козметика.Зализвам я назад , наляво , надясно.Да , така горе долу става.Брадата ми стърчи напред под 45 градусов ъгъл.Седем - осем минути работа с гребен , ножица и бръснач я привеждат в що годе сносен вид.За сенките под очите нищо не мога да направя.За треперещите ръце мога.Избърсвам се и почвам да ровя из празните бутилки и кенчета .Глътка тук , глътка там , събра се все нещо.Оставям храна и вода на котката и се изстрелвам навън.Часът е 14:00 .
Навън вали сняг , та се къса.Не съм направил и петдесет крачки и целия съм побелял.Отиде работата по прическата.Суетата не успя да тържествува .Трескаво си ровя из джобовете.Щастливец съм днес.В един от тях намирам една смачкана петолевка.Хлътвам в най-близкия табак и излизам с лъскава кутия бяло виктори.Отнема ми две минути да запаля цигара , използвайки две запалки.След 15 секунди вече е прогизнала от снега и не става за нищо.Също като мен.Приятелчето ми живее на около 20 минути път , ако се движиш с бодра крачка.Моята е такава.Пристигам почти гипсиран от натрупалия върху мен сняг и тресящ се от желанието да дръпна един фас.Влизам в блока и още на първото стъпало паля цигара.До третия етаж от нея са останали само димящи останки.Хвърлям фаса в асансьора.
Пичагата ме посреща ухилен на вратата.Стискаме си ръцете със специфичния маниер на родния ми град.Няма да ви уча на него.Разменяме някакви баналности , докато се събувам.Влизаме в стаята в която ще се проведе вечеринката.Още с отварянето на вратата ме напушва як смях."Боже , каква тъпня е живота" - мисля си- "Нямам една стотинка в джоба , а виж..." . Масата е буквално отрупана: две бутилки водка , бутилка 15 годишен коняк , среден клас скоч , 2 стека бира , малки сандвичи , хайвер , сухи мезета и т.н. и т.н.
- За кого е тоя пир?Чакаме ли някой?
-Не бе , брат.За нас си е.Взех заплата вчера и така...
Нахвърлихме се на всичко като озверели.По принцип не обичам да мезя - пречи ми да се напия,но не бях ял от тридесет и няколко часа , така че си прежалих принципите.
Не минаха и 15 минути и приятелят ми се зае да си свива цигара с ганджа.Справя се бързо , все пак е натрупал доста опит.Дърпа жадно 2-3 пъти и ми я подава.Отказвам му.С наркотиците сме на ти , но така и не се научих да харесвам трева.От нея само ме боли главата.
Започваме да се напиваме.Преминахме бързо през тривиалните теми : "Как си ?" , Какво ново по София" , "Как е бачкането ?" и т.н. Приключим ли с тях се проявява една доста гадна черта от характера ми: започвам да говоря , досадни , безспирни монолози за абсолютно всичко което ми е направило впечатление.Груб съм , прекъсвам го когато иска да каже нещо и безспирно си нареждам дългата тирада.Мамка му не съм говорил от седмици , днес ще наваксам.Той свива джойнт след джойнт и погледа му все повече се изпразва.Опитва се да избяга от мен.Разбирам го по дяволите , нали и аз пия , за да избягам от себе си.Накрая успява да ме прекъсне :
-Искаш ли да пием по един шот?Ще те изненада.
-Естествено - отговарям аз , този път с истински ентусиазъм.
Той бърка в хладилника и вади заскрежена бутилка Абсент.
-Е,Абсент , защо трябва да ме изненадва?Малко ли съм го пил.
-Абе , пробвай. - казва , подсмихвайки се и налива два шота.
Чукаме чашите и ги изливаме в себе си.Силния спирт веднага прогаря гърлото ми , последван от сладникавия вкус на анасон.Всичко това е познато , но се усеща и нещо странно.В устата ми мърда и боде нещо.Сякаш съм глътнал малко храстче.Повдига ми се.И наистина-изплювам в ръката си няколко клечки и листа.Поглеждам бутилката и виждам , че до половината е пълна с трева.
-Престояла е три месеца - хвали се приятеля ми.
Аз се боря с надигащите се вещества в стомаха ми.Не издържам.Тичам до тоалетната и връщам лентата назад.Първо излиза абсента с бледо зеленикавия си цвят , като някаква отрова от анимационен филм.Доброволното самоубийство , жертването на живота в замяна на опиянението.Озовава се в тоалетната.Следва го коняка с тъмния си кехлибарен цвят.С обещанията си за махагонови мебели , пури и красиви жени.Озовава се в тоалетната.После е ред на водката - скучна и прозрачна - питие за бедняци като мен . И тя потъва в канала .Последно излиза , разбира се , и сутрешното ми кафе , със съвсем подходящ цвят за падането си в кенефа.Силата , която е трябвало да ми даде за да се преборя с ежедневните лайна попада точно там където попадат и ежедневните лайна.Сега е по - добре. Връщам се в стаята и си сипвам още един шот , за да си оправя вкуса в устата.Скоро започвам да усещам и ефекта му.Става ми горещо , прекалено горещо.Потя се като прасе пред заколение , а навън студа поставя рекорди.Извинявам се и отново тичам към тоалетната.Сядам на чинията без да си свалям дънките и включвам лампата.Мамка му , кой , по дяволите , си слага червена крушка в банята?Светлината и ме пронизва като рентген и ми става все по – горещо.Някакви огромни , чудовищни ръце ме натискат , опитват се да ме наврат в канала.Чувствам се ужасно тежък.Около мен светът танцува менует – върти се и се кланя.Въртя се и се кланям и аз седнал върху тоалетната.“Хайде , нещастник вдигай се вече.Лайно такова , не можеш да събереш сила и желание дори да станеш от кенефа.“С един могъщ напън се изправям , залитайки.Хващам се за мивката , за да не падна и зървам за миг лицето си в огледалото.Отново падам върху тоалетната.Минават години.Изтичат заедно с литрите пот.От съседната стая гърми някакъв хип – хоп .Явно приятелят ми не е забелязал отсъствието ми през всичките тези години.Може би най – сетне и той се забавлява.Най- накрая успявам да стана.Връщам се в стаята:
-Е брат , това е мега яко.Сложи по още един.-гласът ми прогърмява неестествено бодър и силен.
-След малко.Нека да се подкрепим малко и продължаваме.-казва той и вади от някакъв секретен джоб едно малко пликче.В него блажено лежат две бледо оранжеви таблетки , на всяка от които е нарисувано по едно , мъничко , усмихнато личице.Моето лице веднага наподобява таблетките.
-Една за теб , една за мен – подсмихва се той.
-Мне , знаеш ли – казвам аз – дай да ги начукаме.Така хем ще ни стигне за повече време , а и бариерата между лигавицата на носа и мозъка е по – кратка.
Речено – сторено,Веднага извади един огромен , кухненски нож и се зае да разделя таблетките на осем равни линии.Изшмъркахме ги през някакви сламки.Странно от къде дойдоха те.
Екстазито ни удря съвсем скоро.Ръцете ми чертаят арабески из стаята.Сякаш изписвам във въздуха всяка дума която изговарям , а те са толкова много.Лицето на приятеля ми е пълна гротеска.Сдружение от тикове свикваше годишната си конференция някъде между веждите и устата му.Беше пресъхнал.Постоянно се облизва , рязко засмуква въздух и го издишва с облекчение.Не е приятна гледка.Представям си как изглеждам аз в момента.Дойде ред и на скоча.Пием го с откровено блаженство и разреждаме с бира.Унищожението ни ни гледа от коридора.Смее се.Смеем се и ние.
Започваме да си говорим за литература.Обикновено така правим , като ни свършват темите.Препоръчваме си автори и псуваме Хенри Милър.Горкия той , едва ли може да лежи спокойно в гроба си от кретени като нас.Опитвам се да убедя приятеля ми да пише повече.Момчето пише феноменални разкази , пълни с хумор и самоирония и дори от най – глупавите истории успява да изкаже някаква поука.За разлика от моите.
Той продължава да пуши джойнт от джойнт , а моите цигари са свършили отдавна.Бутилки се валят по пода.Слюнка тече от устите ни.И двамата се клатим напред – назад.Деня умира през прозореца , а снега бавно зарива гроба му.Решавам да си тръгна.Не сме си казали нито дума от около час.Седим , пием и се клатим.Стига толкова.
Навън е ужасен студ.Тежестта от шибаните шотове е изчезнала.Сега се чувствам безтегловен.Вдигам си коленете до нивото на кръста.Поря улиците.Мамка му.Изведнъж сякаш някой изгаси осветлението.Всичко потъна в мрак.Всичко почерня , дори снега.Светеха само някакви рекламни пана за цигари , бира и дамски превръзки.Тук там и някой светнал прозорец.Зад него мъже , жени и деца вечеряха боб , кюфтета , спагети „болонезе“ , пържени картофи и гледаха „Шоуто на Слави“ . Не ги осъждам , просто подсказвам колко е часа.Озовах се на някакъв огромен булевард.Двата му края се губят в мрака.Свиват се в две широки черни точки.Разширените зеници на този наркоманизиран град.Гледат ме осъдително.Къде съм по дяволите?Посягам към телефона си.Набирам бившата ми приятелка.Тя е мила и добра , а и по някаква причина все още има топли отношения с мен.Господи , сигурно е побъркана.Брей , да не повярваш – вдига ми.
-Ей , здрасти!Как си? – гласът ми стърже и трака.
-Ей , Хей!Еми супер е.Пием биричка.
-That’s my girl! Абееее , такова…..аз….
-Да?Пак ли си пиян?
-Да.Извинявай.Такова…не знам къде съм.
-Пак?Много ли си зле?
-Да , доста.
-Добре , какво има около теб?
-Тъмно е .Не виждам.Булевард някакъв. – започвам трескаво да се оглеждам.Една табела се забива в зениците ми с неоновите си светлини.-Тук има няква табела.Хахахаха.Пише хотел „Свети Георги“
Смехът и разцъфва от другата страна.
-Да има такъв хотел.Някъде покрай автогарата е .Сещам се на кой булевард си , но не мога да ти кажа в коя посока да тръгнеш.Не знам на къде гледаш.
-Нищо.Ще се оправя.Благодаря ти.
-Ох , Гоше , моля те намали пиенето.
-Да , добре.Обещавам.
-Да бе!
-Е какво да кажа?Лека нощ коте…извинявай.Лека нощ.Навици.Хайде приятно.
-Лека и на теб.
Избирам си едната посока и тръгвам по нея.Тези улици са безкрайни.Не виждам нищо , което да ми подскаже къде съм.Само проклетия мрак и проблясващите табели.Няма коли , няма хора , нямам мозък.Ето и спасението.Три момичета на видима възраст 15-16 години вървят срещу мен.Вдигам двата си показалеца срещу тях и се провиквам:
-Извинявайте?
И трите изпищяват в перфектен синхрон , като някой девически хор.
-Не , не спокойно.Искам само да ви попитам нещо.-хваща ме срам , колко жален прозвуча гласа ми.
-Нямаме пари ! –обажда се водачката им.
О боже,как ли изглеждам ,щом това е първото им предположение.Да го духате малки курви.
-Не , не ви искам пари.Само ми кажете как да стигна до центъра.
И отново показаха синхрона си.Да не го бяха репетирали това?И трите си изпружиха тънките ръчички , посочиха :
-Натам , само направо.
-Благодаря , лека вечер и извинявайте.
Тръгвам по оказания път , а краката ми изнемощяват.Вече не вървя , а се влача.Дори и с това темпо се добирам до центъра на града.Там има малка градинка.Разчиствам снега от една пейка и се сгромолясвам на нея.Паля цигара.Дърпам два пъти и повръщам в храста зад мен.Свят , моля те , спри да се въртиш и те оставям на мира.Прибирам се и припадам.Боли го кура.Върти се все по – бързо , подивялото копеле.
Покрай мен преминава човешки силует.Върти се и той.Залита.А , теб те познавам!
- Христина?
Обръща се .Поглежда ме.Очевидно е , че и нейния мозък е останал в някоя бутилка.Пазим ги там на съхранение.Прашат се иначе.
-Георги?
-Да.Позна.Как е ?
-Еми,събрахме се с приятели в…. , пийнахме малко.
-Да , виждам.Ела седни.Направи два реда мохабет.
Пейката беше цялата покрита в сняг.Тя кима и се сгромоляса в скута ми.Огромен задник и приятно лице.Разменихме обичайните баналности.Днес явно е ден за това.
-Знаеш ли , искаш ли да дойдеш до вкъщи да си допием?-обнадежден питам аз.
-Ооооо,не.Ще стане като предишния път.
Шах.Кога е бил тоя предишен път и какво ли е станало?
-В смисъл?
- Е,ще се наебем и аз ще трябва да си търся гащите в шест сутринта , за да отида на работа.
Смеем се.Тя се навежда и захапва врата ми.Ако това не са смесени сигнали, не знам какво е .
-Не, не, само ще пием.Не мисля , че мога да правя каквото и да било друго днес.
-Е добре , айде.
-Само трябва да минем да вземем нещо за пиене.-казах аз , напълно осъзнавайки , че нямам нито стотинка в джоба си.
-Не , остави.Все ще измислим нещо.
Пътят до вкъщи , макар и доста дълъг минава неусетно , като разстоянието между две въздишки.Отключвам вратата на таванската ми стая.Котката ми се търка в краката.Христина ме стиска за задника.О господи легло.Лягам , а тя ми сваля дънките.Аз лежа гол от кръста надолу , тя е надвесена над мен , гола от кръста нагоре.Котката е надвесена над чинията си с храна.Напълно облечена.Стиска ми кура с две ръце и се лигави.
-О, защо не ми каза , че е толкова голям…и дебел.Ммм….
-Явно си била прекалено пияна и не помниш.-отговарям аз.Вътрешно съм бесен.Много мразя разлигавени пикли да се ебават с оная ми работа.Гласа и ме побърква.Едва се сдържам да не я ударя.Хващам я за косата и я навеждам към Него.Тя го поема в уста и започва да се движи нагоре – надолу.Отнема ми известно време , през пелената на алкохола , да осъзная , че никак не се справя добре.Със закъснение болката достига до съзнанието ми.Зъбите й ме раздират.Дали кървя?
-Мамка му!Спри!Дереш ме!
-Спокойно , ще свикнеш.Ще ти хареса. –казва тя и се облизва , а от устата и капе слюнка.
Никакъв шанс да свикна , камо ли да ми хареса.Сменяме си местата.Тя ляга , а аз заравям уста в дълбините й.Вече е доста мокра , така че е време да вляза.Хващам си оная работа и се опитвам да го вкарам.Не влиза.Дебелогъзата путка имала тясна слива.Какво прекрасно изречение.Мъча се известно време и започвам да се отчайвам.
-Дай да пробваме така. – казва тя и застава на колене и лакти.
Гледката е просто бомба.Момичето е едричко , но има страхотен гръб.Огромния й задник чертае знаци за безкрайност пред лицето ми.Сега влиза без проблеми.Стърча като парче стомана.Отдавна не съм имал такава колосална ерекция.За сметка на това психически не съм никак възбуден.Мозъка ми мечтае само за сън.Клатя я механично , все по – бързо и по – бързо.Дали мога да свърша така?Тя мълчи.Ужасна,заплашителна тишина.Чува се само скърцането на матрака.На всеки две – три минути казва по едно „ох“ .
Ето пак – „ох“ .
-Заболя ли те ? Да не влезе накриво , нещо?
Тя се обръща , поглежда ме и се смее.
-Не…свърших просто.
О , господи , ебати простата путка.Ако трябва да броя значи е свършила около 11 пъти.Знам се какво представлявам в леглото т.е. това е невъзможно. Това трябва да свърши вече.Тоест аз.Забързвам темпото още.
скръц , скръц,“ох“ , скръц , скръц .
Вече съм близо.Котката скача върху леглото с яростен рев.Аз го вадя , заливам се от смях и заливам нея.Опръсках й гърба , косата , възглавницата.Тя се обръща понеже ме чува как истерично се смея и получава една щедра доза в лицето.Смехът ми пресъхва.Пресъхва и потопа.
-Банята е ей там.-показвам й – отиди да се измиеш.
Тя става.Аз се опъвам на леглото и паля цигара.Гледам танца на тавана.Танца на полилея от хартиени жеравчета , закачени за голата крушка.Въртят се , въртят се , въртят се.Въженцата за които са закачени леко проблясват , иначе са почти невидими.Неравномерно са накацали около крушката.Едни високо , други ниско.Всички се въртят.Силно издухвам дима от цигарата към тях.Разклащат се напред назад и продължават да се въртят.Така е , жеравчета , отровата прави живота по – интересен.Спирам да ги гледам , понеже ми замирисват на зле скалъпена метафора.Тя се връща мокра и свежа от банята.Ляга до мен.Мокрите и кичури коса лепнат по голото ми тяло.Сгушва се в мен и ме целува.Виж това вече е приятно.След пет минути е заспала.Леко похърква.Аз не мога да заспя.Лежа до нея , слушам хъркането й , поклащам се в ритъм с него и се оплаквам в писмена форма.Нали съм джентълмен……….
Има ли по-големи продажници и дупедавци ...
ДАНС ДА ОБЪРНЕ ВНИМАНИЕ! – АСЕН ВАСИЛЕВ...
шкембе, или ..чорба ..
17.01.2017 18:38
обичам да ми говори Том Робинс. Като казах от един сой. Животът е движение, така, че копнежът е маскиран като състояние с цел. Щастията и удоволствията са цели. Любовта и сексът нямат общо ако трябва да сме точни.
Ако не знаеш значението на думата копнеж, попитай. Днес обясних на едно момче думата „приживе”. Но то попита просто.
друсай ..се с конфети, како..
и послушай лелката по-горе..
тя очевадно разбира мноого от.. щастие..
като даскалка ,продаваща сливи за .. смет
