Писали ли сте някога писмо до политик? Е, аз съм.  А очаквали ли сте да отговори на въпросите, които му задавате в писмото? Е, аз не съм. Защо тогава по дяволите му писа ще се запитате вие, не без основание.
Причини както казва народа бол. Всъщност най-важната беше, че така нареченото писъмце касае  много скъп до сърцето ми човек. Той с много жар и ентусиазъм ми подхвърли идеята, а аз също толкова пламенно, с подобаващ,  устрем се заех да я доразвия и осъществя. В резултат се получи, ако ми позволите нескромността, един истински ш е д ь о в ъ р, излязъл изпод перото на  средностатистически гражданин на Република България, съдържащ всички елементи за писания от този род, а именно обръщения с главни букви, запетаи точно там където трябва, подчертаване и удебеляване на шрифта на най-важните места (така, наречения акцент), брой на абзаците сведен до скромната, но напълно достатъчна цифра 3 (три), и не на последно място - онези простички въпроси, на които така ми се щеше да получа отговор. Всичко това, гарнирано с необходимата доза наивитет, лъхащ от почти всеки ред, ме обнадежди, че е само въпрос на дни някой врял и кипял пощенски гълъб-ветеран да почука с клюн на прозорчето в седем осми такт, и да ме замери с така жадувания ответ. Да, ама не! - както казваше баба ми - мъдра като почти всички баби на село, с които съм имала контакт по-често в детството си, а напоследък предимно в кварталния боулинг.
Времето си минаваше, гълъбът хлопаше на прозореца, но само защото разви вкус към остатъците от френска кифла, по-известна из нашите ширини като кроасан, а лелеяния отговор така и не идваше. Въпросите си седяха все тъй удобно разположени в главата ми и цъкаха сантасе, или свиреха на цимбал за да не скучаят. С кански мъки и неистови усилия успях да присъединя към тях още два-три в резултат, на което се оформи един добре сплотен колектив, който с много любов нарекох  “Братството на недотам реализиралите се въпроси”. Като майка, истински загрижена за отрочетата си, кръжах неуморно от яхо точка ком до фейсбук и обратно, спирайки да си поема дъх колкото да пресуша две половинлитрови бутилки охладена минерална вода, и да нахраня проклетия гълъб, изживяващ се, трябва да му го призная,  доста успешно като френскоговорящ английски аристократ с най-малко кралско  потекло.
През цялото време си мислех ако аз бях политик щях ли да обърна внимание на едно такова писмо. Няма как да знам със сигурност, но онова суетно гласче вътре в мен, нашепва, че най-вероятно щях. Та в края на краищата, какво толкова би ми коствало да  напиша двайсетина реда, в които надълго и нашироко с много думи (с превес на чуждиците за повече тежест, естествено), не казвам абсолютно нищо. А най-далновидно (ихааа!) би било да ангажирам някой от екипа ми от млади и нахъсани сътрудници, с авторитетната задача да баламосва майсторски потенциалните ми гласо(по)даватели, докато аз с къртовски труд упражнявам нелеката професия политик. Резултата би бил повече от приемлив за всички заинтересовани страни или както казват старите-харите, на чиято мъдрост не спирам да се възхищавам -  “И вълкът сит и овчаря цял”.
Е, не съм политик. Нямам талантливи сътрудници, на този етап даже не съм в състояние да упражнявам любимата си професия.
А въпроси?  Въпроси си имам и още как. Пред кого ще ги задавам не зная, но докато имам до себе си скъпи хора, няма да спирам да търся отговорите.
На вас, г-жо политик с инициали Д.З., ще кажа само едно: Не успяхте да ме разочаровате ни най-малко. Просто потвърдихте очакванията ми.
Сега ме извинете, но отивам да нагостя гълъба. Днес кифлите ще са виенски, предварително накиснати в Ърл Грей. Разбира се.

Бел.авт: Лицата политици, споменати мимоходом в горните редове, са представени с истинските им инициали, поради ненужна необходимост от смяната им.

А ми бяха поръчали да пиша за късмета. Следващия път. Бон шанс, редакторе!

с което считам, че съм спечелил време за себе си. поздравления за първия ти пост тук, ЖИВ КЪСМЕТ си е, че попаднах на теб.
Извън този ред на мисли, дали ти останаха малко френски трохи, че да мина да почукам на прозореца ти?
P.s. моля те, не прави връзка между думите "френски" и "почукам" :-))

поредната такава, а на нас не ни остава нищо друго освен да размишляваме. свикнали сме :))

голям си ми КЪСМЕТлия - пу пу пу. а що се отнася до трохичките ще си позволя да перефразирам: "почукайте и ще ви бъде дадено"

p. s. моля, направи връзка между думите "почукайте " и "дадено"

Писала съм и до други, извън тези 240!
От въпросните 240 ми отговориха 4!
Двама ми се обадиха лично, а единият от тях се ангажира да ми помага?!! Странно , нали ...
Писала съм и до политици в чужбина. Всичките ми отговориха. Всички декларираха желание да ми помогнат.
Някои дори го направиха ...

Възхищавам се на изразните ти средства и съм приятно очуден,че някой въобще праща писма на политиците.Аз лично мислех да пращам,но в съзнанието ми изплува една мисъл (ще я перефразирам,че иначе е грубо) : За какъв пощальон ми е да пращам писмо,като няма да получа отговор...в близките 3-4 години.Истината е,че политиците четат тези писма.Четат ги само и единствено да задоволят нуждите на егото си.А отговор??Отговор ще бъде даден само по време на предизборни дебати с цел спечелване на още малко електорат.
Успех

komentar nee nuzen. politika si e politik-birnik na n-ta stepen.

Ако можех бих бил гълъб с писмо на прозореца ти.Ако можех бих бил бутилка от минерална вода с писмо в нея.Ако можех бих бил и самия отговор.

Странен блог пропит с реализъм,доза разочарование и малко надежда за промяна навярно.Ще цитирам Чомски ,защото ми се струва ,че той е точката на твоя блог.''Искам да държа отворени очите на обществото,защото едно приспано общество е само мечта за демагозите"

Следващия път го пускай с обратна разписка ;) За да си сигурна, че е стигнало до него... макар вероятно редовият електорат да е в спам листа :) Алтернатива - да направим сами за себе си това, което иначе чакаме политиците да свършат.

... социален експеримент :)) иначе и аз съм за алтернативите