Започвам с една уговорка. Не обичам да връщам жестове. Обичам да правя такива. Обожавам и дълбоко ценя тези, отправени към мене. Няма да е пресилено ако кажа, че им се радвам като корабокрушенец, с дълъг стаж, на палма с нежното име Мария*
Ще вмъкна и едно уточнение. Няма да пиша по компютърни проблеми. Не за друго, но в тая област съм пълен профан, а някак не ми се ще да си навличам излишно присмеха на така наречените PC специалисти. Просто наистина ми трябваше едно стабилно к а п с л о к о в о,  и някак в разрез със заглавието, подвеждащо букве.
Та тъй. За въведение, с уговорки и уточнения, смятам че е напълно достатъчно.
Преди време съдбата в лицето на един от безбройните сайтове в интеренет пространството, окачествяващи себе си като свръхзабавни и още по-свръхразвлекателни (днес изпитвам необясним синонимов недостиг, прося извинение за което, ме срещна с един много специален човек.
Знам, че това определение звучи като абсолютно клише и автоматично ме вкарва в редиците на баналните персони. Но за хората, които ме познават, ще прозвучи съвсем на място и със сигурност някак... очарователно искрено.
Няма да се впускам в описания, разяснения и куп пояснения към вече поясненото, за да обрисувам  как се стигна до там, че към днешна дата с този човек се радваме на едни прекрасни, чисти като момина сълза, приятелски отношения.(Тази пък дума какви асоциации ми навява не е истина – добре, че успях да пласирам момините сълзи по-горе).
Ще спомена само, че с въпросния мой страхотен другар, сме си изработили четиринадесет и половина годишен план (идея си нямам това  слято ли трябва да се напише и как точно ще стане), който с много упоритост и невероятен хъс, стриктно спазваме. Част от точките, предвидени в него са включването на  ободряващи фотосесии на изключителни плажни елементи и на кулинарни такива, както и ускорен курс по правописане, правочетене - понякога и на правосмятане, и съответното им  прилагане в ежедневието. На нашето такова.  Тук смея да твърдя, че плана е преизпълнен на много голямо число проценти - за справка: 134 KB електронни писма; скайп хронология от декември 2008 до октомври 2009; папка със снимки „от и за”; неголям, но спретнат куп sms-и. Ако някога сте се чудили кога е най-удачно да употребите израза „върха на айсберга”, бъдете сигурни че никой няма да ви се разсърди ако го сторите точно сега. Пасва си с гореизложеното като… като тропическо дърво  на самотен островитянин.
Както несъмнено сте се досетили тази крепка дружба засега е ситуирана предимно във виртуалното пространство, но може да заложите джобните на децата или племенника си, че със сигурност ще пребъде и в реалния живот.
Ще отворя още една скоба – написах реален, защото ми харесва звуковия състав на думата, а и след като пет минути съм се чудила с коя друга дума да я заменя и ни една не ми допада, нямаше да е реално ако не я изпляскам ей така, баламската. Опитвам се да кажа, че за мен не е най-удачната по простата причина, че виртуалния живот е част от реалния и съм готова да браня с цената на клавиатурата това си твърдение. Затварям скобата.
Защо ме владее една такава убеденост относно светлото бъдеще на връзката ни, знаем и аз, и разкошния ми приятел. Споделяме общи интереси; притежаваме изчанчено чувство за хумор; пеем еднакво недобре (добре де – аз пея ужасно), но пък сме ценители на хубавата музика и на музикант(к)ите; готвим (лъжем... добре - отново аз) прекрасно и още по-прекрасно се фукаме и надцакваме с тези си умения; роним кристални сълзи – тип swarovski, когато поради, независещи от нас причини, се налага да се лишим временно от комуникация; обожаваме детайлите или поне факта, че ги отчитаме веднага,  да не кажа детайлно… Изкушена съм да вкарам малко лигоч и сополи,  за да звуча още по-достоверно, но няма да го сторя. Първо си нямам розов, сантиментално настроен шрифт и второ  ще ме изядат барабар с даденостите и уменията ми.
С една дума, както и да го въртим и сучим, един за друг сме си. Туйто. И не е важно дали и как ще се вземем някой ден. По-важното е че се намерихме.
Пиша всичко това с ясното съзнание, че моето другарче, четейки тези редове, кима в знак на съгласие и с умиление забърсва по някоя и друга сълза, издайнически прокраднала се в ъгълчето на лявото му око. 
Защото най-хубавата част от всичко това е, че се разбираме от половин дума (или от половин терабайт информация, няма значение) и знаем защо и как да си казваме нещата.

  D като Джейми!