„Сега няма княз, няма партии, няма
политика – има само България! – изрева
Бендерев грозно. – Настана час за проверка.
Час, в който всеки смъква маската  си и показва
какво крие зад нея: честният – честността,
подлецът – подлостта, храбрецът – храбростта!”
из „ Изпитание” на Цончо Родев  

Днес се навършват  125 години от началото на Сръбско-българската война.
Непосредствено след провъзгласяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 год., е обявена мобилизация на армията. Всички смятат войната с Турция за неизбежна, ето защо по-голяма част от българските войски е струпана на южната ни граница.
Истинската опасност обаче идва от другаде.
На 2 ноември Сърбия обявява война на България.
Пред нея са всички необходими предпоставки за успешна военна кампания. Сръбската армия е добре обучена и екипирана, ръководена е от генерали с опит от две войни срещу Османската империя. Докато българската армия е сравнително неопитна, по-старомодно въоръжена. А и след изтеглянето на руските офицери от българската армия и румелийската милиция, цялото управление на войската е поверено в ръцете на млади български капитани.
Изхода от войната изглежда предрешен.
Но още с настъпването си сърбите срещат сериозен отпор от малобройните български части по западната граница. С цената на живота си пограничните отряди удържат позициите и дават ценно време на част от българската войска да заеме и укрепи отбранителната линия при Сливница. Взето е решение и за изтегляне на останалите войски от Южна България и прехвърлянето им на фронта.
Сутринта на 5 ноември започва решителното Сливнишко сражение. Българите започват контраатака при село Мало Малово, както е наредил князът, и скоро сръбските части са принудени да отстъпят. Сражението се води предимно на този фланг, като сърбите извършват постоянни нападения, но без успех. Още този ден ротмистър Атанас Бендерев, командир на северния сектор на позицията, хвърля своя отряд в стремително преследване и разбива сърбите при Мека цръв.
От основно значение за българските действия е преходът на българските войски от южната ни граница. Безпрецедентен остава похода на Осми пехотен приморски полк. За 36 часа и половина, от  които 8 часа  прекарани в почивка, частите са изминали 95 км по въздушна линия, или 140 км по пътищата, в снежно и ветровито време през планински терен и при пристигането си веднага се хвърлят в сражението. Постижение каквото историята на всички войни и на всички армии не познава. (За сравнение: един Наполеонов полк е изминал 145 км за три дни – поход равен по разстояние, но за два пъти по дълго време). Според сръбски източници, от 3000 войници е имало изостанали само 62!
Боевете при Сливница достигат връхната си точка на 7 ноември.
В ранната сутрин на 7 ноември капитан Христо Попов  и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги разгромяват.
На северния фланг сръбските войски се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват връх Три Уши. Капитан Марин Маринов - командващ Бдинския полк, издава заповед „ щиком”- „На нож“, като сам повежда бойците си и загива в боя. По-късно народа ще го нарече Рицарят на войната.
След тридневните сражения (5-7 ноември) сръбските войски са разбити и принудени да отстъпят.
Победата на българските войски при Сливница се явява превратен момент, решаващ изхода на войната. Сръбските войски не постигат успех и в Северозападна България. Капитан Узунов успешно защитава обсадената Видинска крепост, като противопоставя на многохилядната елитна Тимошка дивизия, една русенска дружина, една запасна бдинска дружина и доброволци от Шумен и не позволява на противника да завземе града.
В следващите дни сръбските войски понасят поражение и при Драгоман,  а след това и на сръбска територия при Трън, Цариброд, Пирот. Пътят на българската армия към Ниш - главната квартира на сръбската армия - бил открит.
Само заплахата на Австро-Унгария, че ще се намеси във войната, успява да спаси Сърбия от пълен военен разгром.
След подписването на примирието от 7 декември, правителството на Петко Каравелов действа за международно признаване на Съединението. Във външнополитическите си ходове то се опира на победите на армията и нарасналата и мощ.
На 19 феврури в Букурещ е подписан мирен договор, който слага  официално край на войната. Възстановяването на мира със Сърбия утвърждава и закрепва извършеното Съединение, международният престиж на Княжеството нараства.
Първата и най-славна страница от бойната летопис на Третата Българска държава вече е написана...


По материали от интернет, личната библиотека и остатъчни знания от  часовете по история.

"Сега няма княз, няма партии, няма
политика –
има само България!"
някои неща не са се променили вече 125 години
когато има България, не е нужна политика!...

ти удържа на думата си, редник! :-))

А ти направи нужното, за да можеш да ми го напишеш неанонимно :))

[17:22:20] Мой: ти си изветрял бе, мойто
[17:22:20] Мой: когато ти акзах, че ще пиша блог, ти ми акза, че си си блокирал профила в блог.бг
[17:23:03] Мой: аз се натъжих, че няма да ми го коментираш и влязох в кална локва
[17:23:50] Мой: пък после ти пак си имаше експлорър
[17:24:01] Мой: и успя да ми пишеш не като анонимен
[17:24:05] Мой: (whew)
[17:24:49] Мой: там ли сииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииии
[17:26:21] Мой: бай дъ вей и клипчто е мое дело :))

Ти сиии... е, нямам думи какво си... нищо авентично не ми иде на умЪТ, но като ми дойде къмто... 04 :13 сабале някой ден, бъди сигурен, че ще си първия, ди онли уан даже, на който ще го споделя. да! ще го! няколко пъти!
тайм ис тикинг.......................

O Fortunaaaaa, Velut luna, Statu variabiliiiiiiiiiiis! ко ма схващаш :))

Блог с патриотично звучене! Адмирации за това, че се опитваш да извадиш аудиторията от обзелото я бездушие и да и надъхаш чувство за българска принадлежност! "Равнис по капитаните" казва Славейков, когато посреща завръщащите се от Сръбско-българската война войници. Колко добре би било, ако и днес успяваме да се равним по тяхната доблест и морална мярка! А що се отнася до повишаването ти в чин...:))) ...Всеки войник носи генералски жезъл в торбата си... така че, дерзай! :)))

Може би наистина е опит, а доколко всъщност съм успяла - не зная.
Мисля си, че ако до този момент така и не си осъзнал българската си принадлежност, никакво надъхване не би помогнало. Предполагам, че съм искала да напомня, че за нас България не би трябвало да е единствено политика, партии или просто място, където някак живуркаме...
България е тази, за която онези - знайните и незнайните - са извървяли многото километри. Тя е тази, за която са дали живота си...
Той - Бендерев - го е казал най-добре!
За мен остава голямото удоволствие да знам, че има хора, които все пак са прочели написаното.

Предпочитам да съм Адмирал - влече ме някак морската тема :))

Писах,трих,писах и пак трих.Всяка дума ми се струваше слаба и неотразяваща реално силата на текста.И ти като един доброволец(Цветан Радославов) оставяте читателя без дъх .

Пък дано по-рядко ставаме свидетели как под звуците на химна някой чопли семки, друг си бърка в ухото, а трети се чуди какво точно му е специалното на това парче, че все него слушаме в тържествени моменти

Чудесен постинг и блог! Имаш и моите поздравления, Магикаа :):):)

Поздравления и от мен за прекрасния постинг! Много често, забързани нанякъде пропускаме хубавите, ценните неща покрай себе си. Благодаря ти, че ни ги припомни.